Движението Цайтгайст- www.thezeitgeistmovement.bg

 

Духовност

Изглежда, че духовността има различни значения за всеки един от нас. Общоприетото определение би било „Чувство за значимост и цел”, усет за собственото „Аз” и взаимовръзката му с „това, което е повече от „Аз”.

Понастоящем, Религията и Мистиката взимат връх над Духовността. Теистичните Религии гледат на „връзката с Бог” или всемогъщия творец, като на духовна връзка, докато при мистиката наблюдаваме връзка със „свръхестествена сила” или власт. Mожем да кажем, че почти задължително, духовността се асоциира с „взаимоотношение” на едно или друго ниво. В повечето случаи това се свързва с „мястото” на човека, или „смисъла на живота му”... какъвто и да е той.

Колкото и субективни да са тези неща, започваме да виждаме промени в понятията, дължащи се на социалния прогрес, подлагащ остарелите разбирания на изпитание. В съвременния свят, имаме възможността да погледнем далеч назад и да видим какво точно са считали прадедите ни за „реално”, и да направим паралел с днешните ни разбирания. Много „духовни практики” съществуващи в миналото, отдавна не са факт, което дължим на новите разбирания относно природата и процесите в нея. Като прост пример, ранните религии често давали в жертвоприношение животни за различни цели... това рядко се случва днес, тъй като е доказано, че няма връзка между това действие и желания от него ефект. По подобен начин хората вече рядко танцуват „танца на дъжда”, опитвайки се да променят времето... днес вече знаем как се създават метеорологичните цикли и ритуалните практики нямат никакъв доказуем ефект. Също така, статистически погледнато, идеята да се „молим” на Бог, за да се случи нещо определено, е доказано, че има малък ефект над резултата, без дори да споменаваме, че доказателства за съществуването на каквото и да е духовно въплъщение научно не съществуват... по-точно, това произлиза от древни, исторически, литературни спекулации и традиции.

Получава се така, че утвърдените религии водят корените си от погрешното разбиране за естествените процеси. Пример за това е представянето на светоглед, който поставя човека на различно ниво от другите природни елементи. Това „духовно его” е причината за драматични конфликти от поколения насам, не само измежду хората, но и между нас и заобикалящата ни среда.

С течение на времето, Науката ни показва как човешките същества са обект на същите природни сили и явления като всички други. Ние вече знаем, че споделяме една и съща атомна структура с дърветата, птиците и всички други форми на живот. Ние вече знаем, че не можем да живеем без съставните части на природата...имаме нужда от чист въздух, за да дишаме, храна, за да ядем, енергия от слънцето и т.н. Когато осъзнаем Симбиотичната взаимовръзка на живота, започваме да разбираме, че когато става дума за „взаимодействия”, нашето взаимодействие с планетата се явява най-дълбоко и основно. Средството, с което ние го изразяваме, е Науката. Научният Метод ни дава възможността да разгледаме в дълбочина тези природни процеси, за да можем да разберем къде „пасваме” в системата на живота като цяло.

Бихме могли да го наречем „духовно” събуждане.

Осъзнаването, доказано от науката, е, че хората са не по-различни от всеки друг вид природа, нашето благоденствие е постижимо единствено докато благоденствието на нашата заобикаляща среда е факт. Фокусирайки се върху взаимната зависимост в сърцевината си, това разбиране ни дава абсолютно различен „духовен” светоглед.

Взаимовръзките на живота са неоспорими в най-основното значение на думата и неговото постоянно вътрешно свързване остава в по-голямата си част неразбрано от обществото като цяло. Резултатът е, че нашата система на поведение е изключително далеч от самата природа... от тук следва, че е разрушителна.

Природата е нашият учител. Социалните институции и философии трябва да произлизат от това фундаментално и „духовно” разбиране.

Колкото по-бързо се разпространява духовното пробуждане, толкова по-здравомислещо, спокойно и продуктивно ще бъде нашето общество...