Движението Цайтгайст- www.thezeitgeistmovement.bg

 

Устойчивост


Когато мислим за устойчивост, често се сещаме за стабилност, дълготрайност и уважение към околната среда. Най-общо, устойчива е тази дейност, която взема предвид „здравето” на бъдещето. Но тази идея не е запазена само за физическия, материалния свят, тя се отнася и до мисълта, вярванията, човешката управа и обществото като цяло.

Неустойчива е тази практика, която има небалансиран негативен ефект, оказващ с времето отрицателно влияние върху даден човек, обществото и/или околната среда. Класическият пример е настоящата употреба на петрола като енергиен източник. Това може да се счита за неустойчиво и неприродосъобразно, тъй като петролът е невъзобновяем природен ресурс и когато изгори, уврежда околната среда. Всяка дейност, която причинява необратимо изчерпване на ресурси или дългосрочно замърсяване на околната среда не е устойчива. Например, ако една компания има голям дебит на производствени отпадъци, замърсяващи околната среда, това пак ще бъде неустойчива и неприродосъобразна дейност, независимо какво произвежда компанията.

По подобен начин, ако материалите или знанията, вложени в даден продукт не са възможно най-качествените, много често се прави компромис с цялостната здравина на продукта, което в крайна сметка ще доведе до създаването на повече отпадък, когато продуктът излезе от употреба. Имайки предвид текущата система на печалба, почти всичко, което се произвежда, е с вградени дефекти, заради необходимостта от съревнование за дял от пазара. С други думи, ако две компании се конкурират в създаването на даден продукт, и двете трябва да мислят „стратегически” за проектите и материалите, които използват, като много често правят компромис с качеството за сметка на цената. Резултатът е един продукт, който се поврежда много по-бързо от продукт, който е изработен с най-голямо внимание и с материали от най-високо качество.

Това не се случва в системата поради две причини: 1) Ако една компания използваше най-добрите проекти и най-добрите материали, то нейните продукти щяха да имат много по-висока производствена цена и компанията нямаше да е толкова конкурентноспособна. 2) Ако продуктите са направени така, че да издържат дълги периоди от време, хората нямаше да имат нужда постоянно да ги заменят, обновяват и поправят; и така индустрията ще загуби една голяма част от приходите и работните места, забавяйки икономиката.

Това, разбира се, е неустойчиво по дефиниция, защото присъщата на икономическата система неефикасност създава ненужно многообразие, отпадъци и замърсяване.

Това ни води до неустойчиви идеологии.

Неустойчива е тази идеология, за която е присъщо да води човек или група от хора към неустойчиви действия. Например това, че една фабрика използва некачествени материали, за да създава неустойчиви продукти и изхвърля непропорционални размери отпадъчни продукти, всъщност се дължи на една по-голяма сила, позната като Монетарна система или Система на Печалбата. Там няма награда за устойчивостта, тъй като системата е изградена върху конкуренция и обновяване. При такива обстоятелства устойчивостта винаги се поставя на второ място след печалбата, тъй като оцеляването на една компания зависи от печалбите, а печалбите частично се базират на намаляването на производствените цени и увеличаването на приходите. Следователно неустойчивите практики във всички индустрии са резултат на фундаментален недостатък на самата идеология на икономическата структура.

На теория повечето хора ще се съгласят, че изобилието от ресурси и продукти, направени от най-издръжливите материали с цел максимална устойчивост и ефикасност, е нещо хубаво. Но тези схващания не са поощрявани в сегашната световна монетарна система. Поощрява се оскъдността. Оскъдността и планираното излизане от употреба се награждават в краткосрочен план, тъй като създават обръщаемост на печалбите, което същевременно създава повече работни места. Тъжното е, че тази „награда в краткосрочен план” е на цената на „разруха в дългосрочен план”.

Системата на Свободния Пазар, заедно с всички нейни подгрупи като комунизма, социализма и фашизма е неустойчива, защото в основите си е система склонна към злоупотреба с околната среда и обществото. Казано по-просто, един свят, който е в положение на конкуренция със самия себе си за работна ръка, ресурси и оцеляване, е неустойчива система, тъй като му липсва съзнание за външния свят.

Тогава коя е устойчивата идеология?

И докато този въпрос ще получава нови и нови отговори с развитието на човешката еволюция, сега има концепция, която се нарича Научен Метод. Много просто, научният метод е процес на изследване, който чрез най-модерните методи на изучаване, тестване, измерване и експериментиране, демонстрира вярността на дадено твърдение или дава възможно решение на даден проблем.

Да дадем за пример проблем с кола. Ако колата Ви не пали, ще задействате мисловен процес, базиран на логика, за да намерите източника на проблема. Логиката ще напътства мисълта Ви, най-вероятно, започвайки от това колко гориво има в колата, преминавайки към механизма за запалване и т.н. Това е научният метод приложен към решаването на даден проблем. Ненаучен метод за решаването на подобен проблем, би попаднал в категория нецелесъобразен. Например, ако колата Ви не иска да запали би било нецелесъобразно да погледнете гумите, тъй като те най-вероятно нямат нищо общо с механизмите, обвързани с този проблем.

Тъжно е, че нашият подход към обществени дейности е, в голямата си част, лишен от логика и методология, и е претрупан с традиции, суеверия и отживели управленчески методи. Един научен подход към обществото, който използва логика и мисъл, за да прецени и да реагира на обществените проблеми, би имал абсолютно естествено залитане към устойчивост, тъй като нищо не може да бъде изолирано или отделено при такъв един подход. С други думи, трябва да спрем да гледаме на света през погледа на системата и идеологиите, създадени в миналото, и да започнем да го гледаме от всички възможни гледни точки по най-безпристрастния възможен начин. Единственият фактор в подкрепа на този подход е Науката, а нейните дарове са доказали своята безусловна валидност. Следователно, време е да използваме научните методи в нашия подход към самото общество.

Един бърз поглед към управленските способи, използвани в днешно време, показва сериозна липса на мисъл, логика и научно приложение. Нашите икономически структури са базирани на разменни средства и стойности, които имат малко връзка с истинските ресурси и реалността изобщо. Религиите продължават да проповядват мирогледи, които са отдавна отхвърлени от прогресивната научна мисъл. Нашата работна система е устроена така, че хората трябва да са „назначени”, за да печелят пари и да оцеляват, въпреки че реалният принос на тези занимания към обществото е крайно съмнителен, което показва че те тези „работи” съществуват, за да ангажират хората с правене на „нещо”, за да живеят и да подкрепят икономическата структура. Това е разхищение на човешки животи...

Има много аспекти на схващането, че нашите социални структури са неустойчиви. За да обобщим въпроса, нашият живот на Земята трябва да има основна предпоставка дейностите ни да си взаимодействат. Тази предпоставка трябва да бъде възможно най-емпирична и да не е базирана на мнение или субективизъм. От научна гледна точка виждаме, че ресурсите и човешката техническа изобретателност са най-важните въпроси. Човешкият интелект и съзнателност, заедно с грижливото управление и използване на земните ресурси са всъщност двата главни въпроса. Всичко друго се гради върху това. Следователно трябва да започнем един подход, който дава максималното на образованието, технологиите и управлението на ресурсите.

Устойчивото ни развитие ще бъде застрашено дотогава, докато това не се постигне. Такава е целта на Проекта „Венера“ и на Движението Цайтгайст.