Движението Цайтгайст- www.thezeitgeistmovement.bg

 

Технологии

Когато говорим за значението на социалните структури и идеологии в обществото, много често си представяме правителствата, политиците и корпорациите като движещи, организационни и каталитични институции, отговорни за качеството на нашия живот. Това разбира се, е вярно…но само до известна степен. С течение на времето, хората научавали все повече и повече за природата и нейните процеси и по този начин успели да извлекат изводи как да я имитират в нейното пълно величие.

Резултатът бил Технологиите, точно това, което разделя нас - хората - от другите земни видове по отношение на функционалност. Ние имаме способността да създаваме по много необятни начини. Ако не искаме да чистим каналите, можем да изобретим машина, която да го прави вместо нас.

В началото на Индустриалната ера по-голямата част от хората работели във фабриките. Днес, повече от 90% от процесите в почти всяка фабрика са изцяло автоматизирани. Това измести хората и създаде огромна, изкуствена индустрия по „услугите”, за да държи хората в сферата на заетостта за пари.

Това е много показателен пример. Последиците са, че машинното автоматизиране непрекъснато се противопоставя на общоприетата роля на човешкия физически труд. Това не значи, че хората с течение на процеса „няма да имат какво да правят”. Точно обратното... това заместване обозначава процеса на освобождаване на човечеството от позиции, които никой не иска да заема, съответно хората биха имали време да се занимават с това, което изберат. Освен това е важно да се обърне внимание, че обществото днес има много отрицателно отношение към човечеството, поддържайки вярването, че ако от човешките същества не се „изисква” да направят нещо конкретно, те просто ще си седят, мързелуват и няма да направят нищо. Това е абсурдна пропаганда.

Понятието „отдих” е монетарна измислица, създадена да послужи на потискащата, тиранична институция по заетостта. Мързелът е всъщност форма на отхвърляне на системата. Това е качество, което съществува единствено в контекста на потисничество и задължителна служба.

В истинското общество няма да съществува такова нещо като разделянето на „работа и „отдих” ”, хората трябва да са свободни да преследват това, което те намират за съществено. Да го кажем по друг начин, представете си любопитството на дете. То няма идея какво са парите... Имат ли нужда децата да бъдат мотивирани с пари, за да излезнат навън и да откриват/създават? Не. Имат собствен интерес и го преследват без възнаграждение. Всъщност, хората дали най-много на обществото като Айнщайн, Нютон или Галилео, са преследвали своите идеи, без да имат каквото и да е отношение към парите. Те са го правели, защото са искали. Самото действие и приносът е бил тяхното възнаграждение.

Смисълът тук е, че парите не са истински подтик за каквото и да е, и да се мисли по този начин означава да се приеме, че хората са наследствено мързеливи и продажни. Мързелът и продажността са продукти на предпоставянето, което нашата социална система създава.

Сега, връщайки се към технологиите, виждаме, че качеството ни на живот, по отношение на функционалността си, се е увеличило с внушителни размери благодарение на ползите от технологичните средства, които създаваме. От косачката на двора до апарата поддържащ функциите на сърцето, технологиите спасяват животи и намалят времето, което се налага да отделим в рутинни, трудни и опасни дейности. В интерес на истината, ако се отдалечим достатъчно и погледнем картината, става ясно, че Технологичният напредък е най-важната институция, която имаме и стремежът към обществено полезни технологии (не оръжия) би трябвало да са от първостепенно значение за културата. В същото време, технологичното развитие е съпътствано от специфичен начин на мислене, от специфичен процес... бихме могли да го наречем „Научния Метод”. Карл Сейгън (Carl Sagan) е казал “Обществото приветства подаръците на науката, но отхърля методите й”.

Това твърдение важи с пълна сила в модерната епоха, тъй като това, което масово се пропуска, е, че науката не е просто инструмент... тя е универсален метод, който би могъл да се приложи в обществото по начини, за които мнозина не биха се сетили.

Изглежда очевидно, че технологията подобрява живота ни и взема ролята на най-великия освободител на човешки животи в материалния свят… тогава защо методите й да не са приложими към обществото като цяло?

Очевидно научният метод се използва постоянно за изолирани системи, но никога не е бил вземан под внимание за по-широка употреба. Това е най-вече заради вехти суеверия, водещи битка с логиката на науката в полза на догматичен, остарял и силно романтизиран поглед към живота.

Ако имахме възможността да създадем цялото общество наново от нулата как бихме го направили, за да бъде най-ефикасно, самоподдържащо се и хуманно? Това е нашата перспектива. Явно не можем да създадем общество от нулата, но целта е ясна. Време е да престанем да мислим за монетарни грижи и ограничения и да започнем да мислим за възможностите, които имаме тук на земята в най-широкия смисъл на думата.

Toчно този интерес създаде идеята за „Ресурсно-базирана икономика”. Проектът „Венера“ работи над това дълго време и основата е много проста. Наблюдаваме, пазим и оптимизираме използването на планетарните ресурси едновременно със свободната информация и технологичното развитие.

В този ред на мисли, малко остава за субективно интерпретиране, тъй като става дума за научно издържана стратегия за социална реконструкция от самото ядро. Оттам нататък научните параметри се саморазвиват, докъдето е възможно.