Движението Цайтгайст- www.thezeitgeistmovement.bg

 

Психология

Психологията често е определяна като „науката, занимаваща се с умствените процеси и поведението”.

Днес съществуват основно две течения в психологията. „Генетиците” и „Бихевиористите”... старият спор за „природа” срещу „възпитание”.

„Генетиците” смятат, че човешкото поведение произтича от наследствеността и от инстинктите. Често ставаме свидетели на репортажи, твърдящи, че някое проучване е намерило „генетична” предразположеност „да бъдеш републиканец” или пък „да си пушач”. Това подкрепя всеобщото мнение, че сме програмирани по даден начин и че дори най-дребните нюанси в поведението, като предразположението към зависимост например, са генетични или „инстинктивни” по един или друг начин.

Последователите на бихевиоризма, от друга страна, гледат на човешкото същество като на продукт на условията на средата, базирано на това колко изложен на тези условия е даден човек. Следователно източниците за действията на този човек водят началото си от предишен опит или от мисловен процес, задвижен от заучено схващане. Оттук следва, че механизмите на действията/вярванията са базирани на заучаването, а не в наследствеността или инстинктите.

Тогава коя от двете гледни точки е по-уместна? Очевидно е, че и двете са уместни по някакъв начин. Нашият стремеж към оцеляване и възпроизвеждане е донякъде запечатан в съзнанието/генетичен, тъй като е пряко свързан с първичното оцеляване.  Въпреки това средствата, чрез които се осъществява оцеляването, изцяло зависят от социалното програмиране на дадения човек. Ако човек израсне в среда, покосена от бедност и оскъдност, ограничен достъп до работа, то той би имал по-голяма склонност към престъпни дейности, за да оцелее... от, да кажем, човек от средната класа, чиито нужди са задоволени. От друга страна, ако човек с голямо богатство е израснал в елитарно семейство и следователно програмиран да мисли, че неговото богатство/класа служи като символ на статус, то той би могъл дори да експлоатира тези, които работят за него, или да извърши нелегални дейности, за да е в съгласие с идентичността си и обществената арогантност, които той смята за правилни.

Основното тук е, че всъщност условията на средата определят 99% от действията ни и всички усърдни изследвания на човешкото поведение го доказват отново и отново. Хората стават алкохолици не заради генетична предразположеност, а заради влиянието на техните родители и приятели. Ако малтретирате дете, то често ще малтретира другите деца. Когато масмедиите представят някаква идея в обществото, като „тероризма” например, хората биват поставяни в условия мислят, че това е истинска заплаха, независимо от реалността. Истината е, че ние сме развиващи се, уязвими организми, които в някаква степен са подложени на различни влияния, условия и промени.

Тази „степен” зависи най-вече от идентифицирането със социални/идеологически класи, които мнозина са привикнали да смятат за неизменни. В това състояние на осъзнатост се намесва парализата, тъй като нищо в природата не подкрепя заключението, че всичко, което мислим за днешния ден, няма да е остаряло в бъдещето, тъй като един от малкото шаблони, зад който можем да застанем с известна доза сигурност (до момента), е реалността, че всички елементи в природата се развиват. „Идентификацията” с набор от разбирания в името на личностния интегритет е сериозно изкривяване на нашия свят, тъй като се счита за признак на „слабост”, когато на даден човек бъде опроверган. Това е, разбира се, абсурдно, тъй като да ти покажат, че грешиш е начинът, по който повечето хора се учим, и не е нещо, от което трябва да се страхуваме. Фритц Пърлс е казал, че „човекът е единственото същество, което може да се намесва в собственото си развитие”. Това е важно разбиране, тъй като нашата система от вярвания, която мислим, че трябва да задържим, за да поддържа идентичността ни, често се изправя на пътя на нови, развиващи се разбирания и на личностното развитие.

Най-важните институции, които обезсмъртяват тази парализа, са Теистичната религия и Монетарната система. Теистичната религия проповядва една фиксирана гледна точка върху света, с разбирания, основани върху „вяра”, които отхвърлят логиката и новата информация. Монетарната система (във всички страни) е основана върху конкуриране за работа и оттам труд срещу заплащане. Много просто, „конкурентоспособността” може да бъде поддържана само чрез себеувековечаване, а себеувековечаването, естествено води до една статична институция, която предпочита да не се променя, тъй като промяната заплашва съществуването на този бизнес, правителство или каквото и да е.

Това е ирационално.